добре дошли в моя уеб сайт

ЛЮБИМИТЕ МИ СТИХОВЕ

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!!!

Как тревожно е да си Жена...Красота и усмивка да бъдешсред всекидневния сив кръговрат,вярност – ...Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

АЗ БЯХ

Понякога бях лъчезарна,раздавах нежност и смях.На живота бях благодарнаусмихната, слънчева бях.По ...

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

 

05.07.2006г - Анета Саманлиева!

МЪЖКО МОМИЧЕ

Не ща да съм мъжко момичеи никак не се шегувам.Просто искам да бъда обичана!И няма да се ...

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари

СИЛНИТЕ ЖЕНИ

Силните жени са като птиции често те се реят в самота.Гори сълза във гордите зениции капва тихо ...

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици!!!…


Златина Великова (елверита)

ИСТИНСКА

В приятелство пред никой се не клех, че клетвите са тежки и подтискат. Лъжа - необходимост не ...


В приятелство пред никой се не клех, 

че клетвите са тежки и подтискат. 
Лъжа - необходимост не приех. 
А можех ли? Не знам, ала не исках. 
И вечна вярност аз не обещах – 
в живота всичко може да се случи. 
След огъня остава само прах – 
поне това от времето научих. 
От никой не поисках във любов 
/или в какво ли не/ да ми се врича. 
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх. 
Различното привлича. 
Но чиста си опазих съвестта, 
приятелите свои не предадох, 
не казвах "благородната" лъжа, 
а сбърках ли - не молех за пощада. 
Не съм светица, имам грехове - простете ми. 
Аз също ви прощавам. 
Щом тръгвате - пътувайте добре. 
Не ви обвързвам, нито задължавам. 
Свободни сме, избираме сами 
и аз избрах си - истинска оставам, 
дори от този избор да боли... 
Душата си на дребно не продавам. 

Вики Горанова 

ИМЕТО МИ

Името ми е Огън! Паля сенките на нощта и гоня Мрака.Кипвам кръвта ти.Давам топлина на душата ...Името ми е Огън!

Паля сенките на нощта и гоня Мрака.

Кипвам кръвта ти.

Давам топлина на душата ти.

Името ми е Вода!

Охлаждам болката от раните ти.

Изглаждам набразденото ти лице.

Дълбая името ти в скалите.

Името ми е Въздух!

С вятърни пръсти галя косата ти.

С бури разчиствам пътеките ти.

Без мен не можеш да дишаш...

Името ми е Земя!

Ще отгледам най-сочната трева.

Ще посадя най-ароматните цветя.

Под сенките на моите дървета ще те чакам.

Името ми е Жена!


Вчера...

Вчера ми предложиха света.Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.А днес се моля на телефона да ...
Вчера ми предложиха света.
Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.
А днес се моля на телефона да звънне,
дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш.
Повече нямам какво да кажа.
Толкова е дълга изповедта на една просякиня,
на която вчера предложиха света.

Мадлен Алгафари
***Кое на този свят е само мое?Децата ми? Отлитат някой ден.Усмивките? Раздавам ги на други.дългът? ...


***

Кое на този свят е само мое?

Децата ми? Отлитат някой ден.

Усмивките? Раздавам ги на други.

дългът? На друг е посветен


Най-личното нещо е болката.

Е, някой ще я разбере,

но само толкова, доколкото

да се сравни: не съм по-зле.


Напълно ми принадлежи страданието.

На мен и на белия лист.

Но няма да ме видите отчаяна:

аз вече всичко ви простих.


За вас ще бъда вечно във летеж.

Благодаря ви, че не ме прочетохте!

Благодаря за хапчетата за растеж -

сълзите, на които ме обрекохте!


Мадлен Алгафари

МОЛИТВА ЗА ВСЯКА ЖЕНА

Аз съм жена, аз съм вода,без форма, цвят, но напоявам!Аз съм жена, аз съм нощтаи с тъмното ...

Аз съм жена, аз съм вода,

без форма, цвят, но напоявам!

Аз съм жена, аз съм нощта

и с тъмното успокоявам!

 

Аз съм жената, аз съм дом

и топля, храня, приютявам.

Аз съм жената, аз съм стон

и в слабостта си побеждавам!

 

Аз съм жената, извор съм –

грехът, измиващ греховете.

Аз съм жената, аз съм сън

и моста между световете!

 

Аз съм жена, чувствеността –

врата и път съм към душата.

Аз съм жена - и мъдростта,

и лудостите на Съдбата!

 

Аз съм жена, аз съм начало

и бъдещето на света.

Чрез мен Земята оцелява,

защото аз съм Любовта!
Мадлен Алгафари

* * *

До къде искаш, Господи да порасна?Да обичам въпреки – успях!Егоизмът ми съвсем угасна.Доста болки ...

До къде искаш, Господи да порасна?

Да обичам въпреки – успях!

Егоизмът ми съвсем угасна.

Доста болки изтърпях.

 

Да прощавам въпреки научих.

Да живея въпреки можах.

Не един шамар от враг получих.

Грешки колко осъзнах!


Да работя въпреки се мъчих.

И да вярвам въпреки не спрях.

Въпреки страха си се отключих

и напук на прашките, летях!

 

Въпреки че скръб ме дави,

смея се и през сълзи!

Но кажи ми, Боже, как се прави

въпреки да не боли?


Мадлен Алгафари

* * *

За всички пропуснати мигове,за сълзите неизплакани,за всички изпуснати влакове,за гарите ...

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненанесени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете подтиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко „обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим, защото

не знаем тук колко остава ни!


Мадлен Алгафари

ПРОСТИ МИ, ГОСПОДИ!

Прости ми, Господи,че те упреквахв безмилостност, в несъществуване!Прости ми, Господи,че не ...

Прости ми, Господи,

че те упреквах

в безмилостност, в несъществуване!

Прости ми, Господи,

че не очаквах

от тебе вече дни сънувани!

Прости ми, Господи,

че те наричах

безсмислена химера!

Прости ми, Господи,

че те обичах,

преди да те намеря!

Прости ми, Господи,

че те проклинах,

че мислех, че си ме забравил!

Прости ми, Господи,

че те намразих

 и мислех се за изоставена!

Прости ми, Господи,

че толкоз пъти

във теб се припознавах!

Прости ми, Господи,

че се заклевах

неверница да стана!

Прости ми, Господи!

Не знаех, че ме очаква благослов!

Прости ми, Господи,

че те отричах!

Прости ми, Господи – Любов!


Мадлен Алгафари 

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?Повод ли нямах – да те заместя?Огън ли нямах - да се запаля?Или очи ...

Време ли нямах - да те забравя?

Повод ли нямах – да те заместя?

Огън ли нямах - да се запаля?

Или очи нямах насреща?

 

Сълзи ли нямах – да не изстина?

Рани ли нямах - да те не мразя?

Гордост ли нямах – да те не диря?

Или честта си да пазех?

 

Мисли ли нямах – да те не мисля?

Сърце ли нямах – пак да обича?

Спомен ли нямах – да ме пронизва?

Разум ли – да те отрича?

 

Други ли няма – по тях да тичам?

Воля ли нямам – гръб да обърна?

 

Нужда имам да те обичам.

Сили нямам да се не върна.


Мадлен Алгафари

НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?

Научи ли се да живееш без любов? Защото аз ... не се научих! Посрещам будна всеки изгрев нов и ...

Научи ли се да живееш без любов?

 Защото аз ... не се научих!

 Посрещам будна всеки изгрев нов

 и скитам се като бездомно куче.

 Душата ми жадува твойта ласка.

 Сърцето ми - от теб е наранено.

 и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,

 а няма те до мен...И е студено.

 Научи ли се да живееш без любов?

 А казваше, че без любов не можеш,

 че любовта е божи благослов -

 светъл лъч във тоя свят тревожен.

 Обичат ли те повече от мен-

 по-пламенно, по-нежно, страстно?...

 Или сърцето ти е наранено

 и като моето сърце - нещастно?

 Какво да сгрее моя тъжен ден?

 Какво от мъките да ме лекува?

 Когато ти си само спомен в мен

 и вече безвъзвратно отпътува...

 Посрещам будна всеки изгрев нов-

 И споменът за тебе ме измъчи...

 Научи ли се да живееш без любов?

 Защото аз...не се научих!

 Г.Северов

ГРАФИКА

Черните ми дни, белите ми нощи. Грешна без вини, праведна без прошка. Денем – Пепеляшка, сбутана в ...

Черните ми дни, белите ми нощи.

 

Грешна без вини, праведна без прошка.

 

Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,

 

гущер без опашка, сиротинче клето.

 

Нощем съм Змеица в звездните поляни,

 

пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани.

 

Черните ми дни са риза от коприва –

 

те в буквален смисъл бавно ме убиват.

 

Белите ми нощи – не насън – наяве –

 

жадно ме докосват и ме съживяват.

 

Светла във греха, без грам вина щастлива,

 

всеки ден пресъхнал през нощта поливам.

 

Цъкат отстрани как съм жива още –

 

аз за черни дни спастрих бели нощи.


Маргарита Петкова

АЗ ОЩЕ СЪМ ЖЕНА

Аз още съм женаи още търся нежността,и още сякаш съм суетна,забравила за възрастта. Аз още искам ти ...

Аз още съм жена

и още търся нежността,

и още сякаш съм суетна,

забравила за възрастта.

 

Аз още искам ти да ме ухажваш,

да ме целуваш, макар и уморен да си.

Аз още искам звездите да ми сваляш

и за танц да ме поканиш, както и преди.

 

Аз още искам да съм пъргава и мила,

живот макар жестоко да ме мачка.

Да нося още женственост и сила,

въпреки годините с бързата им крачка.

 

Във бръчките ми ти не се заглеждай!

Помилвай оределите коси!

За годините не ми намеквай,

пламъче да свети в твоите очи.

Фани Русева


СТАРОСТТА НИ ОТИВА

Остаряхме наистина.Ах, каква перспектива!Но макар и абсурдностаростта ни отива.Старостта ни отива.С ...

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...

Недялко Йорданов

НЕ ОТЛАГАЙ!

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…

Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…

Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…

Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…

Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”

Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно

ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА...

Противно на всички правила житейски, тя не пристигна страшна и прикрита...Напротив, някак си и по ...Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....

И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!

Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.

И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.

Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...

Женя Димитрова

ЗАЩО СИ НА СВЕТА

Ти виждал ли си падаща звезда? И пожелавал ли си нещо в този миг?Очите на обречен виждал ли ...

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?
Живял ли си във дом с порутен покрив?
Стоял ли си във буря до само дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм с мълния в едно?
Ръце протягал ли си подир птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със взор зареян горе,

отлитаща от стъкнато с любов гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се заради някой,
обричайки се сам на самота?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил,
без да мериш,
осмислил си,
защо си на света! 

ЗА ДА ОСТАВИШ СЛЕДА...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор високти бъди дребен храст, но бъдинай-прекрасният храст край ...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок 

ЩО Е ЛЮБОВ

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:На гладния - надежда, на сития - копнеж,На силния - неволя, ...

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…


ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!




Надежда Захариева

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –

променлива, влудяващо различна.

Понякога съм ангелски добра,

понякога на демон заприличвам.

 

Недей да ме упрекваш,  че безчет

любовни думи мога да повтарям,

а после, по-студена и от лед,

с мълчание от студ  да те изгарям.

 

Че може днес от гняв да се взривя

и в мене да изригнат сто вулкана,

а  утре - кротка, мила и добра –

да легна аз до мъжкото ти рамо.

 

И зарад мен  горкото ти сърце

без милост и без жал да е сломено,

а  след това,  с наивност на дете,

да  плача за врабче с крило ранено.

 

Не ще ме разбереш, не ме вини!

И други преди теб не са успели.

През вековете колко ли жени

духа си буен в мойта кръв са влели!

 

И в лабиринтите на моята душа,

когато безвъзвратно се изгубиш,

недей, не ме упреквай за това!

Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!


Мария Вергова

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА

Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. ...

Всеки ден си пренареждам живота.

 

Нещо изхвърлям, нещо прибавям.

 

Нещо поправям, макар неохотно.

 

Някъде слагам черта,

 

другаде скоба отварям.

 

И си казвам: от днес – на чисто.

 

Преброявам приятелите си.

 

Все по-малко остават. Ония, истинските.

 

И все повече стават предалите ме.

 

Нищо, казвам си. От днес – наясно

 

с думите, с хората, с всичко.

 

На рискове и случайности – баста!

 

И гордостта си обличам.

 

Спокойно, мойто момиче, казвам си.

 

Стига си яде нервите.

 

И не преливай от пусто в празно.

 

До следващото пренареждане.

 

Маргарита Петкова

ДНЕС ПОЧИСТИХ ДУШАТА СИ! ИЗХВЪРЛИХ ВСИЧКО НЕНУЖНО ОТ НЕЯ!

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.Последната капчица вяра побързах да сложа на ...

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова


РЕВНОСТ


Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!


Дамян Дамянов

* * *Питаш дали съм ти вярнаи с кого до сега съм се лутала,защото днес закъсняла съмза срещата с ...* * *
Питаш дали съм ти вярна
и с кого до сега съм се лутала,
защото днес закъсняла съм
за срещата с цяла минута.
 
Ще бъда искрена, слушай внимателно.
Не ме прекъсвай, всичко ще кажа!
Пред теб накратко, но все пак старателно
свойта грешна нощ ще разкажа.
 
Вървях сама, а южният вятър
в косите ми леко се люшкаше.
Прелъсти ме за осем секунди
и до двайстата нежно ме любеше.
 
Лунен лъч по лицето погали ме
и обви ме с топла прегръдка.
И потънахме в силно разпалена
двайсетсекундна целувка.
 
А на прага ти, твойто ухание
ме понесе високо в небето.
Двайсет секунди се галехме...
Закъсняла с минута - ето ме.
           (автор: Неизвестен)

 

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,но до късно няма да заспиш.Дълго ще разчиташ по таванатуй, което ...

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев 

ЗА ЖЕНИТЕ

Защо за всичко ни е нужен ден,за всяко чувство – ден наречен;и любовта ни - пламък висш, ...Защо за всичко ни е нужен ден,
за всяко чувство – ден наречен;
и любовта ни - пламък висш, свещен-
раздаваме със мяра в час уречен.

Честитки днес валят – досущ порой,
по случай 8-ми март, най-женски празник,
мъжете в купом, след застой,
с цветя ни изкушават разни.

Еднодневно чудо ли е тя -Жената?
И днес ли само името й ви ухае?
Заради топлата й нежност и обятия,
признателност ежеминутна й желая.

Евелина Пашова

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

На щастието тайната каква е?Тоз отговор желае всеки да научи!Едва ли някой точната рецепта знае,но ...

На щастието тайната каква е?

Тоз отговор желае всеки да научи!

Едва ли някой точната рецепта знае,

но щастие би искал всеки да получи...

А то е толкоз относително и тъй различно,

тъй както са различни всички хора,

и, ако не прозвучи съвсем трагично:

май повечето се отказват да го търсят от умора.

За някои - то значи състояние,

имущество, пари, богатство, власт...

За други пък е удоволствие без разкаяние,

и те възползват се от него, без да губят нито час.

Замислихте ли се какво е щастие сега? -

За птиците - е полетът в небето...

В пустинята - това е капчица вода...

За майката - това и е детето...

За слабият - подадена ръка...

За влюбените - е любов в сърцето...

За болният човек - това е здраве...

Самотният пък търси си приятел...

А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...

За други щастието е да си мечтател...

На щастието пълната рецепта аз не зная,

но според мене отговорът е готов:

На всички от сърце ви го желая!

Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

 

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и днив безспирен бяг безследно отлетели.Как страшно в тези четири стенити ...Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа. 

Петя Дубарова

РЕЛИГИЯ

След работа, във своя дом

човекът като в църква влиза,

прикрил тревожния симптом

на близката сърдечна криза.

 

Захвърлил всичко. Примирен

с шегите лоши на съдбата,

дори за утрешния ден

той няма нищо да пресмята.

 

И ако все пак има бог –

ще му прости, че без молитва

потъва в своя сън дълбок

и грях потаен не изпитва.

 

Сред хаоса на този свят

човекът има малко време

да върне мислите назад

или мечта да го обземе.

 

И страшно му е нужен дом

душата си да изповяда

и в някой ъгъл мълчешком

да е щастлив или да страда.

 

Жена му да го разбере,

децата му да бъдат здрави.

А щом във къщи е добре,

със всичко друго ще се справи.

Иван Манолов

ИЗГУБИШ ЛИ ЛЮБОВ

Понякога е тежко и боли,понякога светът край теб се срива,умират с писък твоите мечтии облак черен ...

Понякога е тежко и боли,

понякога светът край теб се срива,

умират с писък твоите мечти

и облак черен слънцето покрива.

...Любов загубил ,ти си победен,

светът без цветове за теб остава.

Не искаш и да знаеш,че е ден,

липите аромат ,че разпиляват.

До болка празно могат да звучат

словата на приятелите стари,

които се опитват да гасят

горящите в сърцето ти пожари.

От думи няма смисъл.Те горчат

дори с добро,когато се изричат...

Днес вярваш ,че човекът е богат,

когато е обичан и обича.

Не искаш да достига ничий глас

до мъката, дълбоко в тебе скрита,

освен един- познат от онзи час,

във който си се носил към звездите.

Но вслушай се в дървесните листа

и в шепота на вятъра крайбрежен...

Не си отива всъщност любовта

и не умира...Тя е неизбежност. 

Вики Горанова

РАЗГОВОР С МОЯ СИН НА 18-ТИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН

Седни по-близо и не крий от мен

цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден

и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,

та леки да са първите ти крачки.

Не ще му кажеш днес „благодаря”.

Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.

Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.

Сирени още вият и смъртта

след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света

и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи

и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.

Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта

и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността

към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,

а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,

но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –

все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.

Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.

Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб

пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,

когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.

Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.

Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път

сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,

дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,

по дирите ти други да преминат.
 

ДА СИ ЖЕНА

Да си жена жена до съмванеи майка до смъртта,приятелка при хрумване,когато се наложи и сестра.Жена ...

Да си жена

жена до съмване
и майка до смъртта,
приятелка при хрумване,
когато се наложи и сестра.


Жена за делници,
за истини и за лъжи,
жена за празници,
за това което ни боли.


Жена послушница
и мъдра и добра,
жена размирница -
фатална, но Жена!

Бъди по силна от смъртта,
Красива като пролетта
И се гордей че носиш името Жена...

ПОДАРИ ЛЮБОВ

Любов е да помогнеш.Любов е да дадеш:на гладния – надежда,...на сития – копнеж,на силния – ...

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния – надежда,
...на сития – копнеж,

на силния – неволя,
на слабия – кураж ,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,

на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,

на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властника – боязън,
на роба – доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.


Надежда Захариева

ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ

Да бъдеш себе си!Неoтменимо...Между небето и земятада дириш простите неща,да носиш болката и ...

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...

Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.
Мехлем за парещата рана -
сълза отронена да уловиш,
но да останеш неразбрана.
Вика в сърцето да стаиш...
И изтерзана да се връщаш,
простила чуждата вина,
към истинската своя същност
и слабостта си на жена...


Йорданка Гецова

КАК ЛИ НИ СЕ СМЕЯТ?

Как ли ни се смеят...Тия, късополите,Тия, дългокраките!Гледаме се дълго,Тайно се докосваме,Гузно се ...

Как ли ни се смеят...

Тия, късополите,


Тия, дългокраките!

Гледаме се дълго,

Тайно се докосваме,

Гузно се оглеждаме,

Ако се целунем,

Скитаме като замаяни

В нощ на пълнолуние...

И писма си пишем

Пълни с думи ласкави,

И сме се подписали

Във снега и в пясъка,

Крили сме за спомен

Листи жълто-алени...

Сигурно сме смешни

Като изкопаеми

В тоя век на разума

И на лунни полети —

Как ли ни се смеят

Тия, дълgокосите,

Тия, късополите!

И не знаят, бедните,

Колко ни е хубаво

Да сме несъвременно,

Старомодно влюбени...

автор:
Станка Пенчева


 

Уеб сайт в alle.bg