ЖЕНА

"/>

Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.

Намислил си, че трябва да обича,
в сърцето капнал дозата любов,
орисал я на цвете да прилича,
със ангелската хубост бил готов.

Останало очи да изрисува -
от слънцето взел шепа топлина,
от пътя млечен с трепет образувал
зеници от неонова луна.

Изпратил я - богиня, на земята
и устните нашарил ги със грях,
облякал я с усмивка на зората,
загърнал я със слънчевия смях.

Заръчал ù да пламва като огън,
сълзите ù да бъдат топъл дъжд,
да бъде жаждата... и всеки поглед
пожара да разпалва отведнъж.

Да бъде страстната стихия на морето,
на вятъра - крилатия рефрен,
искрицата, посята във сърцето,
и нежната въздишка нощ и ден.

Велик си майстор, Господи, велик си,
сред всички чудесии на света
дарил си мъжката ни същност
с магията, наречена жена!


Красимир Трифонов

ЛЮБИМИТЕ МИ СТИХОВЕ

СИЛНИТЕ

"/>

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист -
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по-всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.


Веселина Атанасова

"/>
ОТ ОБИЧ
/На сина ми/
От обич правя много грешки, сине!
Дано след време разбереш това!
Ако вървиш и пътят ти трънлив е - 
подрязвам и най-ниската трева.
Но ти растеш и трябва да се учиш,
че всеки сам разчиства своя път,
че в този свят жесток, за да сполучиш,
е нужно да си хищник, да си вълк.
От обич правя всички грешки, сине!
Дано след време да ме разбереш!
Ако тъма в живота те застигне - 
превръщам се във пламъка на свещ.
Но ти растеш и трябва да умееш
и в мрака сам да си проправяш път,
светът е груб, и за да оцелееш,
ще падаш и ще ставаш неведнъж.
Грешах и ще греша от обич, сине!
Не те подготвих за света суров.
Не си се сблъсквал с болки и обиди,
растеш, обграждан само от любов.
Но грешка е, че толкова те пазя
от всяко нещо - шепне ми умът.
Дано след време да ти стане ясно -
от чиста обич - майките грешат!

В. Чапанова

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!!!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

Днес

Днес ще гласувам за себе си.
Да бъда силна и здрава.
Винаги да ми стига времето.
И да почитам хляба.
Да уважавам искрено хората,
дори и когато не ги разбирам.
Да победя умората.
Да не лъжа. Да не презирам.
Днес си гласувам вярата,
че ще се справя със всичко.
И че това, което ми трябва,
е само зрънце обичане.
В небето ще пусна гласа си.
Един мъничък, тихичък глас.
И ще оправя сама света си.
Не другите. Аз.

Мира Дойчинова - irini

КРАЛИЦАТА НА ДЪЖДА

"/>

Познавам я.... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд.
Животът и е кораб наводнен.
Навремето бе влюбена във мъж.
Сега е облак – тъмен и студен.
Познавам я... Щом слуша тъжни песни
прелива Самотата от очите й.
Да плуваш без да можеш не е лесно,
особено щом мъртви са мечтите ти.
Но има дни, в които, между капките,
една мечта се плъзва във зениците...
Тогава Тя усмихва се за кратко
на слънцето, на пролетта, на птиците,
които са отдавна отлетели
от тъжната й, и голяма къща.
И пак се нижат дните... Все Недели.
И споменът дъжда в очите връща...
Познавам я... Но името на глас
да изрека ужасно се страхувам!
защото Тя... това съм всъщност... аз!
И все вали... 
И все по трудно плувам...

Павлина Соколова

МЪЖКО МОМИЧЕ

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари

СИЛНИТЕ ЖЕНИ

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици!!!…


Златина Великова (елверита)

ИСТИНСКА


В приятелство пред никой се не клех, 

че клетвите са тежки и подтискат. 
Лъжа - необходимост не приех. 
А можех ли? Не знам, ала не исках. 
И вечна вярност аз не обещах – 
в живота всичко може да се случи. 
След огъня остава само прах – 
поне това от времето научих. 
От никой не поисках във любов 
/или в какво ли не/ да ми се врича. 
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх. 
Различното привлича. 
Но чиста си опазих съвестта, 
приятелите свои не предадох, 
не казвах "благородната" лъжа, 
а сбърках ли - не молех за пощада. 
Не съм светица, имам грехове - простете ми. 
Аз също ви прощавам. 
Щом тръгвате - пътувайте добре. 
Не ви обвързвам, нито задължавам. 
Свободни сме, избираме сами 
и аз избрах си - истинска оставам, 
дори от този избор да боли... 
Душата си на дребно не продавам. 

Вики Горанова 

ЖЕНА

Осъзнаваш ли колко си хубава?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана.
Макар и понякога да си безкрайно сама.
От най-нежното цвете, с най-красивите думи,
Творецът е в теб ЛЮБОВ въплътил
И пролетна свежест, с поглед чист на кошута.
Своя малка богиня чрез теб е открил.
Но си поела на съдбата си тежкото бреме,
да бъдеш любима и майка - ЖЕНА
Всички други да дирят у тебе утеха!
Да се радваш с децата си, а да тъгуваш сама
И да страдаш обичайки, дори неразбрана,
но в живота си труден да не свеждаш глава!
Бъди просто ВЕЧНА,
ДОБРА, и ЖЕЛАНА!

И ангелски хубава и СВЯТА ЖЕНА

ИМЕТО МИ

Името ми е Огън!

Паля сенките на нощта и гоня Мрака.

Кипвам кръвта ти.

Давам топлина на душата ти.

Името ми е Вода!

Охлаждам болката от раните ти.

Изглаждам набразденото ти лице.

Дълбая името ти в скалите.

Името ми е Въздух!

С вятърни пръсти галя косата ти.

С бури разчиствам пътеките ти.

Без мен не можеш да дишаш...

Името ми е Земя!

Ще отгледам най-сочната трева.

Ще посадя най-ароматните цветя.

Под сенките на моите дървета ще те чакам.

Името ми е Жена!


ЛУДА...И ПРЕКРАСНА

Мразете ме, защото съм си аз.
Защото съм и луда, и прекрасна.
Защото пия дните си без глас.
И всъщност аз самата съм безгласна.
Мразете ме защото след дъжда
оставам аз единствената суха.
и странно нямам никаква ръжда
и никаква поличба за разруха.
Мразете ме защото моят свят
прилича на подаръче от Господ
Дъгата ми си има осми цвят.
Небето ми е повече за гости.
Мразете ме защото в този час
съм луда и прекрасна, и приличам
на онзи слънчев пясъчен компас,
със който през ръцете ви изтичам.

Николина Милева

Вчера...

Вчера ми предложиха света.
Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.
А днес се моля на телефона да звънне,
дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш.
Повече нямам какво да кажа.
Толкова е дълга изповедта на една просякиня,
на която вчера предложиха света.

Мадлен Алгафари


***

Кое на този свят е само мое?

Децата ми? Отлитат някой ден.

Усмивките? Раздавам ги на други.

дългът? На друг е посветен


Най-личното нещо е болката.

Е, някой ще я разбере,

но само толкова, доколкото

да се сравни: не съм по-зле.


Напълно ми принадлежи страданието.

На мен и на белия лист.

Но няма да ме видите отчаяна:

аз вече всичко ви простих.


За вас ще бъда вечно във летеж.

Благодаря ви, че не ме прочетохте!

Благодаря за хапчетата за растеж -

сълзите, на които ме обрекохте!


Мадлен Алгафари

МОЛИТВА ЗА ВСЯКА ЖЕНА

Аз съм жена, аз съм вода,

без форма, цвят, но напоявам!

Аз съм жена, аз съм нощта

и с тъмното успокоявам!

 

Аз съм жената, аз съм дом

и топля, храня, приютявам.

Аз съм жената, аз съм стон

и в слабостта си побеждавам!

 

Аз съм жената, извор съм –

грехът, измиващ греховете.

Аз съм жената, аз съм сън

и моста между световете!

 

Аз съм жена, чувствеността –

врата и път съм към душата.

Аз съм жена - и мъдростта,

и лудостите на Съдбата!

 

Аз съм жена, аз съм начало

и бъдещето на света.

Чрез мен Земята оцелява,

защото аз съм Любовта!
Мадлен Алгафари

* * *

До къде искаш, Господи да порасна?

Да обичам въпреки – успях!

Егоизмът ми съвсем угасна.

Доста болки изтърпях.

 

Да прощавам въпреки научих.

Да живея въпреки можах.

Не един шамар от враг получих.

Грешки колко осъзнах!


Да работя въпреки се мъчих.

И да вярвам въпреки не спрях.

Въпреки страха си се отключих

и напук на прашките, летях!

 

Въпреки че скръб ме дави,

смея се и през сълзи!

Но кажи ми, Боже, как се прави

въпреки да не боли?


Мадлен Алгафари

* * *

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненанесени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете подтиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко „обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим, защото

не знаем тук колко остава ни!


Мадлен Алгафари

ПРОСТИ МИ, ГОСПОДИ!

Прости ми, Господи,

че те упреквах

в безмилостност, в несъществуване!

Прости ми, Господи,

че не очаквах

от тебе вече дни сънувани!

Прости ми, Господи,

че те наричах

безсмислена химера!

Прости ми, Господи,

че те обичах,

преди да те намеря!

Прости ми, Господи,

че те проклинах,

че мислех, че си ме забравил!

Прости ми, Господи,

че те намразих

 и мислех се за изоставена!

Прости ми, Господи,

че толкоз пъти

във теб се припознавах!

Прости ми, Господи,

че се заклевах

неверница да стана!

Прости ми, Господи!

Не знаех, че ме очаква благослов!

Прости ми, Господи,

че те отричах!

Прости ми, Господи – Любов!


Мадлен Алгафари 

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?

Повод ли нямах – да те заместя?

Огън ли нямах - да се запаля?

Или очи нямах насреща?

 

Сълзи ли нямах – да не изстина?

Рани ли нямах - да те не мразя?

Гордост ли нямах – да те не диря?

Или честта си да пазех?

 

Мисли ли нямах – да те не мисля?

Сърце ли нямах – пак да обича?

Спомен ли нямах – да ме пронизва?

Разум ли – да те отрича?

 

Други ли няма – по тях да тичам?

Воля ли нямам – гръб да обърна?

 

Нужда имам да те обичам.

Сили нямам да се не върна.


Мадлен Алгафари

НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?

Научи ли се да живееш без любов?

 Защото аз ... не се научих!

 Посрещам будна всеки изгрев нов

 и скитам се като бездомно куче.

 Душата ми жадува твойта ласка.

 Сърцето ми - от теб е наранено.

 и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,

 а няма те до мен...И е студено.

 Научи ли се да живееш без любов?

 А казваше, че без любов не можеш,

 че любовта е божи благослов -

 светъл лъч във тоя свят тревожен.

 Обичат ли те повече от мен-

 по-пламенно, по-нежно, страстно?...

 Или сърцето ти е наранено

 и като моето сърце - нещастно?

 Какво да сгрее моя тъжен ден?

 Какво от мъките да ме лекува?

 Когато ти си само спомен в мен

 и вече безвъзвратно отпътува...

 Посрещам будна всеки изгрев нов-

 И споменът за тебе ме измъчи...

 Научи ли се да живееш без любов?

 Защото аз...не се научих!

 Г.Северов

ГРАФИКА

Черните ми дни, белите ми нощи.

 

Грешна без вини, праведна без прошка.

 

Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,

 

гущер без опашка, сиротинче клето.

 

Нощем съм Змеица в звездните поляни,

 

пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани.

 

Черните ми дни са риза от коприва –

 

те в буквален смисъл бавно ме убиват.

 

Белите ми нощи – не насън – наяве –

 

жадно ме докосват и ме съживяват.

 

Светла във греха, без грам вина щастлива,

 

всеки ден пресъхнал през нощта поливам.

 

Цъкат отстрани как съм жива още –

 

аз за черни дни спастрих бели нощи.


Маргарита Петкова

АЗ ОЩЕ СЪМ ЖЕНА

Аз още съм жена

и още търся нежността,

и още сякаш съм суетна,

забравила за възрастта.

 

Аз още искам ти да ме ухажваш,

да ме целуваш, макар и уморен да си.

Аз още искам звездите да ми сваляш

и за танц да ме поканиш, както и преди.

 

Аз още искам да съм пъргава и мила,

живот макар жестоко да ме мачка.

Да нося още женственост и сила,

въпреки годините с бързата им крачка.

 

Във бръчките ми ти не се заглеждай!

Помилвай оределите коси!

За годините не ми намеквай,

пламъче да свети в твоите очи.

Фани Русева


СТАРОСТТА НИ ОТИВА

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...

Недялко Йорданов

НЕ ОТЛАГАЙ!

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…

Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…

Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…

Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…

Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”

Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно

ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА...

Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....

И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!

Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.

И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.

Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...

Женя Димитрова

ЗАЩО СИ НА СВЕТА

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?
Живял ли си във дом с порутен покрив?
Стоял ли си във буря до само дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм с мълния в едно?
Ръце протягал ли си подир птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със взор зареян горе,

отлитаща от стъкнато с любов гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се заради някой,
обричайки се сам на самота?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил,
без да мериш,
осмислил си,
защо си на света! 

ЗА ДА ОСТАВИШ СЛЕДА...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок 

Сърцевзломно


Някой пак е влизал със взлом,
и на късчета счупил сърцето.
Пак ли някой скитник без дом?
Или принц дошъл от небето?

Някой пак е влизал със взлом,
поне визитка да беше оставил.
Кой ли влиза така... на бегом?..
Само вятърът би го направил...

А сърцето ти бедно кърви,
плачат всички ранени парчета.
Казваш тихичко:-Пак не върви...
Дефицит е на мъжки момчета.

Не заключвай сърцето си в дом!
Нека с шепи гребе свободата!
В сърце се не влиза със взлом,
а се влиза...ако се отвори вратата.

Красимир Димитров/Кресто Миров/

ЩО Е ЛЮБОВ

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…


ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!




Надежда Захариева

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –

променлива, влудяващо различна.

Понякога съм ангелски добра,

понякога на демон заприличвам.

 

Недей да ме упрекваш,  че безчет

любовни думи мога да повтарям,

а после, по-студена и от лед,

с мълчание от студ  да те изгарям.

 

Че може днес от гняв да се взривя

и в мене да изригнат сто вулкана,

а  утре - кротка, мила и добра –

да легна аз до мъжкото ти рамо.

 

И зарад мен  горкото ти сърце

без милост и без жал да е сломено,

а  след това,  с наивност на дете,

да  плача за врабче с крило ранено.

 

Не ще ме разбереш, не ме вини!

И други преди теб не са успели.

През вековете колко ли жени

духа си буен в мойта кръв са влели!

 

И в лабиринтите на моята душа,

когато безвъзвратно се изгубиш,

недей, не ме упреквай за това!

Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!


Мария Вергова

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА

Всеки ден си пренареждам живота.

 

Нещо изхвърлям, нещо прибавям.

 

Нещо поправям, макар неохотно.

 

Някъде слагам черта,

 

другаде скоба отварям.

 

И си казвам: от днес – на чисто.

 

Преброявам приятелите си.

 

Все по-малко остават. Ония, истинските.

 

И все повече стават предалите ме.

 

Нищо, казвам си. От днес – наясно

 

с думите, с хората, с всичко.

 

На рискове и случайности – баста!

 

И гордостта си обличам.

 

Спокойно, мойто момиче, казвам си.

 

Стига си яде нервите.

 

И не преливай от пусто в празно.

 

До следващото пренареждане.

 

Маргарита Петкова

ДНЕС ПОЧИСТИХ ДУШАТА СИ! ИЗХВЪРЛИХ ВСИЧКО НЕНУЖНО ОТ НЕЯ!

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова


РЕВНОСТ


Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!


Дамян Дамянов

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg